След либенето, следва сгледане. Когато харесаната мома е от друго населено място и родителите на момъка не познават добре семейството  ѝ, те изпращат сгедници. Те обикновено са близки хора. Задачата им е да създата по-ясна и конкретна представа за семейството и най-вече за качествата на момата. 

 

Следващият етап е сватуването. Сватуването е първият от истинските предсватбени обичаи. По същество това е искане на съгласие за брак. Нарича се още "искане", "сватосване", "просене" и др. Много са и названията на лицата, които го извършват : сватове, сватовници, женихари, годичари. 

Посещение при момата се пази в тайна, тъй като не се знае какъв ще е отговора, а и освен това може зложелатели да се опитат със зла магия да попречат на сватуването. 

Посрещането в моминият дом е различно в различните крайща на България. Разравянето на огъня веднага след влизането е много разпространено. Докато разравя огънят сватовникът казва "Хайде да хвана машата, та да ми се хване думата!".

 

Домакинът пита гостите, какво ги води, но много рядко сватовниците направо съобщават целта на посещението. Води се свободен диалог на битова основа. Поискването се осъществива с заобиколен изказ. Обикновено домакините, въпреки съгласието да дадат дъщеря си, изтъкват оправдания от сорта, че е още малка, че няма чеиз и др. Отговарят  уклончиво и искат време да помислят, да я питат. Благодарят за посещението и задължително отправят втора покана.

На последното сватуване, родителите винаги питат момата дали е съгласна да се омъжи за момъка. Отговорът и е уклончив. Тя изтъква на преден план желанието на родителите си, на което тя се подчинява. След положителен отговор се слага трапезата. В някои области домакините даряват бъклици с вино сватовниците. На прибиране сватовниците се прибират шумно, с провиквания, така че всички да научат, че е имало сватуване и то е било успешно. 

 

 

 

Текст: Силвия Петкова;

Снимка: Плевен за Плевен;