В събота преди сватбата и в самия ден на сватбата се приготвя основния сватбен реквизит: сватбените хлябове, сватбеното знаме, кумовото дръвче, сватбените венци.

Комплексът от обреди по приготвянето на сватбените хлябове има различни названия – засевки, засевка, засев и др. Обредните хлябове се правят както в дома на годеника, така и в дома на годеницата и започват няколко дни преди неделята, определена за вземане на невестата. Освен за храна, сватбените хлябове, служат и като средство за символични изображения, които да имат магическо въздействие върху бъдещето на младоженците. В брашното или житото се поставят пръстен на момъка и гривна или пръстен на девойката (символи на сключването на брачен съюз). Месачката трябва да бъде дъщеря на живи родители. Засевките започват с песен.

Разнообразието в оформянето на повърхността на хлябовете може да бъде сведено до два главни обредни типа: сладка пита (меденик) и кумови краваи. Сладката пита (меденик, блага пита, шуга и т.н.) е кръгъл хляб със съвсем скромна или изобщо без украса. След опичането й се намазва с мед и в нея се поставя сребърна или стара пара. Разпределя се между участниците в засевките и чрез акта на разчупването се поставя края на старото и началото на новото семейство.

Кумовите краваи се оформят като кръгъл хляб с дупка по средата и богата пластична украса (змии, гущери, т.н.). Тези изображения имат за цел да предпазят човека и неговия микрокосмос: дом, земя, вода, които са източници на плодородие и продължаване на рода. Типични изображения са птиците като символ на семейството. На момковия хляб те са насочени навътре, защото момъкът остава в своя дом след сватбата, а на моминият – навън, в знак, че тя напуска своя дом. Кумовите краваи са част от кумовото дръвце.

 

Текст:  www.svatbata.bg

Снимка: Студио Вълканов