Широко застъпена по българските земи е практиката по пътя за църквата сватбата да премине през вода. Ако по пътя няма река, сватовете спират на кладенец или чешма. Водата е символ на границата, определяща преминаването на невестата от свое в чуждо пространство.

При влизането в църквата двамата млади трябва на прекрачат прага “с десните ноги на един път”, за да са заедно цял живот. Според църковните правила активна, действаща фигура във венчаването е свещеникът. Той разменя венчилата, пръстените, той захранва младоженците. Известни са обаче много случаи, когато част от неговите функции се изземват от кума и кумицата.

Прието е на излизане от църквата кумата да ръси сватбата с жито, дребни монети, сухи плодове и понякога бонбони, за да са плодовити младоженците. Някъде, ако свещеникът позволява, а другаде по традиция, тя ръси младоженците, докато те обикалят масата пред олтара. Тази обиколка наричат “попско хоро”.

Когато в селището няма черква, венчавката се извършва в моминия дом.

 

Текст:    www.svatbata.bg

Снимка: Калоян Спасов