Сватбените им обичаи  са доста любопитни.  При мюсюлманите имамът  изпълнява  ролята на служебното лице при гражданския брак и само благославя младоженците. При исляма бракът е строго регламентиран договор, но има голяма доза свещена натовареност.  Бракътсе счита за свещен дори и в случаите, когато не присъства духовно лице или няма религиозна церемония.

Инициативата за женитба винаги е в ръцете на бащата на момчето. Когато избират някое момиче, родителите на момчето изпращали пратеник – “гюрюджю” (гледач), който отблизо да прецени и разбере дали родителите му ще бъдат склонни да я дадат на въпросния момък. Бащата на момичето иска башлък, цена за дъщеря си, като при тази цена непременно се отбелязвала и красотата на момичето. След това споразумение вече се извършва годежът, на който не присъстват младите. Родителите на момчето “белязвали” годеницата (биринджи нишан) с подаряване на накити и облекло. От този момент нататък наричат младите нишанлъ (белязани).

Между два байрама сватба не се прави. Обикновено сватбите се правят есен (четвъртък или неделя) след прибиране на реколтата, а в Кърджалийско – на тютюна. Тогава започва успешна подготовка за сватба (ниглях). В навечерието на сватбата у момичето се прави къна геджеси, а у момчето – даул чалдърмак (прощалните моминска и ергенска вечер). Преди сватбата, в една стая в дома на булката, се разпростира целият й чеиз, за да бъде видян и преценен от всички.

В деня на сватбата булката се къпе, след което жена къносва косата й, глезените й и китките на ръцете. Аналогично на къносването на булката е бръсненето на младоженеца.

Според обичая при пристигането на младоженеца в къщата на булката, той трябва да напълни лявата й обувка с пари. Ако парите се сторят достатъчни, пускат младоженеца в една добре приготвена стая, завеждат забулената невеста и пристига  ходжата, който в присъствието на двама свидетели извършва бракосъчетанието, съгласно ислямския канон.
След това свекърът се разплаща с бащата на булката, музикантите засвирват хоро, свекървата пръска дребни стотинки и бонбони, ориз или жито. И се тръгва за дома на младоженеца. Там свекървата посреща невястата с хляб, менче с вода и я захранва с различни по вкус неща: сладки, горчиви, кисели, солени, лютиви, мед и масло. След сватбата и гезето до родителите на булката, младоженецът я води на гости при седем души свои роднини в продължение на седем дни. По този начин той я запознава с роднините си. Това е “златното време” за младоженците или както също се нарича сега “меден месец”.

 

 

Текст: www.burgasnews.com

Снимка: havel.blog.bg